3 игри – стимул за интелектуалното развитие

Защо на детето не са му нужни много играчки и как да го направим устойчиво на трудностите ?
Всеки родител търси отговор на тези въпроси.

Колкото по-малко играчки има детето, толкова по-добре то се развива

Учени от университета в Толедо, щата Мичиган, правят интересен експеримент. Те наблюдават 34 деца на възраст от 18 до 30 месеца. 
Дават на всяко от тях за 15 минути играчки по избор, с които да се занимават. С една разлика. Половината получавали 16 играчки, останалите – само 4.

Оказало се, че сценарият при всички е едни и същ – ако играчките са много, с всяка от тях детето играе около 1 минута. А, когато играчките са малко – около 2 минути.
Най-важното – когато играчките са малко, малчуганите се връщат към тях и ВНИМАНИЕ – използват ги по нов начин. Което кара учените да смятат, че в тяхната игра има повече творчество. 
Един от начините да засилите интереса на хлапето е от време на време да скривате част от наличните играчки, а след това му ги давате, скривайки първите, с които вече се е занимавало.
Така ще поддържате интереса му. За него това ще са „нови“ играчки, с които ще му интересно да се забавлява.

Устойчивост пред трудностите

Учените правят друг експеримент. Предварително развалят играчката, но тя се чупи, когато 4-5 годишни деца я вземат в ръце (те остават с впечатление, че са я развалили те).
А след това на едната група предлагат: „ Ще бъдеш мой помощник, нали? Ще трябва да поправим играчката!“ .
На другите казват: „Помогни ми. Ще трябва да поправим играчката!“

На пръв поглед няма разлика, но всъщност тя се оказва съществена.
- Децата от първата група, които били помолени да станат помощници, откликнали веднага и охотно.
- Децата от втората група по-рядко се съгласявали да се включат. Трудността (която учените предварително планирали) разваляйки играчката, ги обезкуражавала – те се страхували отново да се доближат до нея, и затова отказвали да се включат.
Проблемът идва от начина на поставяне на задачата, обясняват учените.
Тези, които били помолени да се включат като помощници вероятно са мислили: „Играчката се счупи – това е лошо, но аз мога да съм полезен с друго!“ Те не правят извод за самите себе си.
Докато „уплашените“ от задачата решават, че щом веднъж са счупили играчката,това значи, че и като помощници няма да се справят, че са лоши. Въобще лоши като цяло.

Ако искате детето ви да е устойчиво и да не се пречупва от неуспеха, винаги говорете за действията: „Помогни ...“, „Направи!“ „Пробвай!“
С този подход детето ще се отнася по-спокойно към неуспеха, и това значи, че по-лесно ще го преодолява.

Креативността се събужда за 1-4 минути

Дори и по-бързо. Достатъчно е да измислете хитър подход.
Пробвайте с игра. Дайте пример социалните роли, които детето изпълнява и да го накарайте да разсъждава.
Например: “Ето – ти си ми дъщеря, на баба си внучка, за учителката – ученичка! А каква още си ти?“
Детето бързо ще се ориентира в задачата и ще отговори: приятелка, зрителка, съседка ...
Когато се справи с тази задача, продължете нататък.

„А какво е да си зрител? Какво трябва да правиш?
Не е важно как ще отговори детето. Главното е да го накарате да мисли в тази посока.

С подобни занимания ще стимулирате развитието на креативността му.

Пробвайте и ще видите, че помага.

Павел Зигмантович